Портив прогресистката псевдо-религия
Автор: Марко Рубио, compactmag.com
През декември „ Вашингтон Пост “ пусна публикация за „ духовните колективи “, появяващи се из цяла Америка. Тези прогресивни пост-християнски други възможности на църквата пеят песни на Бийтълс и Боно, вместо химни. Те приветстват „ хора от всякаква религия, както и такива без религия “. И най-важното, те проповядват въпроси, вместо отговори. Според „ Вашингтон Пост “ „ духовните колективи “ се дефинират – и се отличават от църквите – от своята опозиция против догмата.
Но по този начин ли е в действителност? По-обстойният прочит дава напълно ясно да се разбере, че тези общности са обединени от вярващи членове. Само че вярващи в прогресивната политика, а не в обичайната вяра.
В сходни духовни колективи, като „ Vining Lakes “ в Атланта, национализма и капитализма са обект на „ остра рецензия “. А „ Heartway “ в Маями и „ Aldea “ в Тусон са се заели с „ диверситет “ и „ въвеждане на обществена правдивост “. Всички тези псевдо-църкви са места, където „ включването на ЛГБТК не предстои на разискване “. Можем да се обзаложим, че в случай че християнски евангелист, правоверен евреин или закостенял мохамеданин се извърнат към тях, те доста скоро ще бъдат оповестени за еретици.
С две думи – социолозите не бяха прави. Изследователите на религията мислеха, че религиозният крах ще значи увеличение на хората на „ нищото “ – такива, които не имат вяра и не ги интересува нищо по-специално, оттатък земните действителности. Но се оказва по-вярно да кажем, че американците заменят един набор от вярвания с различен, религията – с политическа идеология.
Публично изповядване на вярата. Изповядване на греховете. Изискване за ортодоксалност под боязън от обществено отменяне. През последните години видяхме всичко това, само че не в общностите на вярата, а в общностите на политиките на идентичността. Този фанатизъм е манифестиран и от двете страни на пост-християнския идеологически набор, само че е надалеч по-разпространен вляво, в сравнение с вдясно.
Първо пристигна култът към „ интерсекционалност “, което още през 2017 година един политолог назова „ черква “. След това пристигнаха бурното разпространяване на ритуалите на будността и Прайда. През юни бейзболната Висша лига отдаде респект на „ ордена на куиър и транссексуалните монахини “, които извършват извратени пародии на католическата меса. Днес имаме „ духовни колективи “. Трансформацията на модерния прогресивизъм от академична доктрина до известна псевдо-религия е приключена.
Левичарите могат да се надяват, че тяхната система от вярвания ще замести същинската вяра. Може и да хранят фантазии за „ Църква на будните “, създаваща у американците възприятие за трансцендентна стойност и цивилен дълг, които преди бяха вдъхновявани от юдео-християнските полезности. Но прогресивното ляво е плачевно надалеч от същинска религия. Подобно на тоталитарните идеологии на 20 век, модерният прогресивизъм играе с духовните потребности хората и с желанието им за материални богатства. Той учи, че безспорното благополучие зависи от постигането на съвършеното „ тъждество “ в този живот. Това трансформира политическия активизъм в морална нужда и предизвиква екстремизма. За доказателство можем просто да погледнем разразилата се антисемитска и про Хамас изразителност в кампусите на елитните университети.
Вярата не може да бъде по-далеч от това. Най-големите международни религии учат, че безспорното благополучие идва от придържането към безконечните истини. Те учат, че служенето на Бог и на близък е най-висшата човешка добродетел. И ни учат да се доверим на един проект, който надвишава тук и в този момент, освобождавайки ни от всепоглъщащата придирчивост на политиката.
Пълна нелепост е тези вярвания и лявата идеология да се поставят в една и съща каруца. В общество, изумено от поляризация, самотност, меланхолия и безпокойствие, религията е мас, а будността е отрова. Но не вярвайте на мен. Вярвайте на безбройните социолози, чиито проучвания потвърждават обществените и психическите изгоди от вярата и вредите от политическия фанатизъм.
Освен това, става все по-ясно, че лявото няма желание да зачита който и да било, в случай че той не е склонен с прогресивната ортодоксалност. „ Южният център за битка с бедността “ показва всеки, който има вяра, че мъжът е мъж и дамата е жена, като „ екстремист “. „ Кампанията за правата на индивида “ и обвързваните с нея локални групи издават „ рекомендации за пътешестване “ за страните, които одобряват закони за отбрана на малолетни от необратими химически опити.
Но това държание не е лимитирано единствено в активистките групи, финансирани от анонимни спонсори. Например, законът с подвеждащото име „ Уважение към брака “, влезнал в действие през 2020 година, открива правно желание към демократичните възгледи за сексуалността и джендъра. Много републиканци гласоподаваха за закона, тъй като бяха подтиквани от неговите религиозни изключения. Тези подкрепи обаче няма да съумеят да защитят от прогресивния екстремизъм организациите, учредени на верски принцип. Но по-важното е, че когато се съгласиш да бъдеш изключение от правилото, може да се окаже, че легитимираш самото предписание.
В очите на мнозина левичари обичайна вяра не е рационална система от вярвания. Нашите „ просветени “ елити гледат на нея като на ретрограден източник на фанатизъм, който може да бъде толериран при известни условия, само че в никакъв случай изцяло признат. Колкото повече пространство дават консерваторите на фанатични идеолози, толкоз повече нашата независимост ще зависи от снизхождението на събудената навалица.
Онези от нас, които принадлежат на някаква историческа религия, би трябвало да се пазиме законодателно в страните си и в никакъв случай да не съгласяваме, че правата ни са просто привилегия. Но би трябвало също и намерено да живеем своята религия в нашите локални общности. Когато вършим това, ще бъде още по-очевидно, че лявата псевдо-религия не е равна на същинската.
Здравият разсъдък, обществените науки и други справедливи критерии са в единодушие: Америка има потребност от обичайна вяра, а не от религията на будността. Онези, които се боят или се срамят да застанат зад това изказване, не вършат добра услуга на себе си, още по-малко пък на страната си. Господ да ни е на помощ, в случай че, когато се утаи пушилката, от Съединените щати е останал единствено махленски надпис „ В този дом... “ (началните думи от знака на един от „ духовните колективи “ – б.пр.), а в близост всички припяват Джон Ленън.
Инфо: compactmag.com
Превод за " Гласове " Екатерина Грънчарова
